Випуск 2018

Име:  Христо Стратиев
Завършил: Европеистика в Софийски университет „Св.Климент Охридски”
Занимава се с анализ на пропагандата,  отношенията на ЕС с Русия и противодействието на  ЕС на хибридните заплахи

Име: Иглика Иванова
Завършила: Консерваторията, специалност Пиано
За програмата - без редакция: Проф. Хенри Дженкинс обича да се шегува, че програмата по сравнителни медийни изследвания в Масачузетския университет, която създава през далечната 1999 година, е програма за хората, които никога не са можели да решат коя е тяхната магистърска програма. Тя е "недисциплинирана в най-добрия смисъл на думата", казва още авторът на By Any Media Necessarry и Textual Poachers, представящ себе си като aka-fan (и... спирам дотук - както обичаше да казва навремето един приятел-гийк, който носеше ключовете си закачени за дънна платка, вместо за ключодържател, и от когото очаквам да направи революция в агрономията: ако имаш въпроси, питай Google). И уточнява, че според него "академичните дисциплини, които се появиха около проблемите на индустриалната епоха, надживяха своята полезност в една мрежова култура и ние трябва да преконфигурираме начините, по които организираме и обменяме знания с нашите студенти".
С което не искам да кажа (а смятам, че и Х.Дж. е нямал предвид това), че Е-Европа е магистърска програма за хората, които не са наясно със себе си. Напротив! Ако правя аналогия между двете програми, то е както защото подозирам, че ще се запознаете с проф. Дженкинс не по-късно от средата на първи семестър (в случай, че тази първа среща ви предстои, може би малко ви завиждам,), така и защото Е-Европа, подобно на Comparative media studies на MIT и internet studies програмите на водещите европейски университети, е интердисциплинарна, динамична и многопластова програма, която следва, а понякога дори изпреварва цифровия дневен ред на Европейския съюз (и не само). С други думи учебната програма, по която учихме през 2017-2018 година, не е същата като тази на предишния курс, а със сигурност ще има разлики и с тази на следващия випуск. И понеже както преди да запиша тази програма, а може би още повече сега, когато я завършвам, все така не успявам да огранича интересите си към цифровите технологии, мрежовия ефект на онлайн платформите и взаимодействието между човека и медиите на XXI век само до един определен аспект, смея да твърдя, че една година не ми беше достатъчна... И същевременно отчитам оптималния срок от два семестъра на програмата, особено за работещи хора и такива с 1-2 и повече деца 🙂